“Седем меча” е красив филм – с изпипани до съвършенство батални сцени и хубава графика, с лирични моменти и възхитителни природни пейзажи. Иначе историята ще ви се стори позната – това е поредната епична сага за битката между доброто и злото, чието действие се развива през далечния XVII век. Лентата ще ни напомни за “Тигър и дракон”, за “Герой” или “Тайландски дракон”, а това в никакъв случай няма да е случайно. “Седем меча” е реверанс към този жанр и като такъв се опира на най-добрите образци в него. Режисьорът Тцуи Харк казва, че е посветил филма на легендарния Акира Куросава и неговите "Седемте самураи". Което, между другото, обяснява и защо мечовете тук са точно седем... Подразбира се, че седемте меча принадлежат на седем необичайни герои. Двама от тях не са обучени за бойци – те са обикновени селяни, които искат да помогнат на един умиращ странник. Третият герой е бивш палач на императора, който се разкайва за греховете си, а останалите войни са прекарали години в медитация в Райската планина. Спокойствието на всички е прекъснато от банда наемни убийци, които опустошават цели села. Останалото е исторически фон с впечатляващи бойни сцени, любовни трепети, страхове и жертви. Лошите герои са категорично и еднозначно лоши. Но в другите образи има развитие и те не изглеждат така плоски и двуизмерни, както сме свикнали. Добри думи могат да се кажат за операторската работа, както и за монтажа. Някои от сцените са пределно изчистени, в други се разчита само на естетиката на черно-бялото кино, а допълнително вкараният червен цвят създава повече драматизъм. Дотук – добре, но и в Хонконг вече са усвоили досадния навик да правят истории с продължение. Харк обяснява, че “Седем меча” е първата от цяла поредица от шест филма. Което означава, че историята тепърва започва...